Ценна книга, удостоверяваща правото на притежателя й (акционер) да получава част от печалбата на акционерното дружество, под формата на дивиденти; да участва в управлението на дружеството; да получи част от имуществото при ликвидацията му. Акцията притежава задължително определени реквизити - наименование на дружеството, адрес, видът на акцията, както и нейния номер, серия, дата на издаването, номинална стойност, името на акционера. Акцията на всяко акционерно дружество има еднаква номинална стойност, явява се неделима.

Събитие, което може да настъпи, но може и да не настъпи. Именно алеаторният характер на случайните събития се явява като предмет на застраховане.Това са вероятностни, стохастически събития.

Юридически термин, който означава притурка, прибавка към вече сключен договор. Произлиза от латинското annexus - „пришит". В застрахователната практика е възприето понятието „добавък", което е неправилно и пренебрегва юридическото понятие. „Добавък" също се явява като синоним на „добавка", на „прибавка", на „притурка", на „придатък" и пр., но има по-скоро говоримо значение, а не като част от сключен договор.

Риск, който не може да бъде включен в някоя от групите на застрахованата съвкупност. Той обикновено е над нормален риск и е неблагоприятен за застрахователя. А.р. невинаги получава покритие от застрахователя или, ако получи, то това става при специални условия. В личното застраховане той се установява чрез лекарски преглед и се приема като „утежнен".

Във всички финансови енциклопедии анюитетьт се определя като „обобщено понятие за всички видове застраховки на ренти и пенсии". При тях „застрахованият еднократно или периодично внася на застрахователното дружество определена парична сума, а след това добива правото в течение на няколко години или пожизнено да получава регионален доход". Исторически „анюитетьт" е годишна рента, гарантирана на манастирите, цеховете, а по-късно и на градовете и държавата. Появява се в края на средните векове в Европа и се свързва със забраната за получаване на лихва за даден в заем капитал, т.е. вместо лихвен процент за дадения в заем капитал се изплаща пожизнена рента. Самото понятие „анюитет" произхожда от средновековния латински термин „annuitas", означаващ ежегодни плащания. По-късно във Франция това понятие започва да се използва в застраховането за застраховки, по които се извършват плащания един път в годината. Обикновено анюитетът в застраховането се определя като периодично плащане, с което се погасява един „дълг" и лихвата върху него. Плащането е годишно, месечно, тримесечно и полугодишно. Пръв е извел формулата за анюитета в застраховането математикът Л.Ойлер (1748 г.). Чрез анюитета се извършват математически пресмятания при застраховките на рента.

Вид лично участие на застрахования при покриване на възникналите загуби при реализиране на риска. Б.ф., наречена още екецедентна се използва в случаите, когато има често срещани дребни щети, и за засилване на стопанската зашита на застрахованите или по съображение, че застрахованият трябва да понесе сам разноските във връзка с изплащането на щетата. Особеността на Б.ф. е, че при изплащане на застрахователното обезщетеше се задържа предварително установен процент за франшизен размер. Б.ф. се изразява чрез клаузата „свободна от първите X процента", което означава, че застрахованият участва с „X" процента при всички случаи на загуби, независимо от това дали те са по-големи или по-малки от франшизата. Застрахователното обезщетение е равно на щетата минус Б.ф. Б.ф. се установява в абсолютни числа или в процент от застрахователната сума. Тя оказва влияние върху брутопремията. При прилагане на Б.ф. тарифната ставка е по-ниска.

Посредник, който свързва две страни и по този начин им дава възможност да сключат договор. Застрахователният брокер (Insurance Broker) дава на своите клиенти (застрахованите) съвети за сключване на застраховка при дружество с най-добри условия. Б. може да сключва и застрахователни договори, но само в отделни случаи. Б. се явява като агент на застрахования, а не на застрахователя. Той не носи отговорност пред застрахователя, ако не се изключи моралната отговорност (good faith).

Вероятност, на възраст „х" за доживяване поне до възраст „х+i". Тя се отбелязва с „Рх". В литературата понякога вероятността за доживяване се нарича коефициент за доживяване.

Вероятност на дадена възраст „X" за умиране преди навършване на възрастта „х+i"; Тя се отбелязва с „qx". В.у. не е величина, която се получава на изхода на таблицата за смъртност, а по-ckopo междинна величина, която позволява за построяването на такава таблица.

Субективно отношение на дадено лице към своето противозаконно поведение (действие или бездействие) и възможните от това последствия, които нерядко се явяват като причина за нанасяне на вреди. Има два вида В. - умишлена и неумишлена. Последната може да се раздели на груба и проста. В застраховането при доказана умишлена или груба вина на застрахования, застрахователят има основание за отказване на плащане (застрахователно обезщетение
или застрахователна сума) или да намали (редуцира) размера на плащането.

Сборно понятие за означаване на цялата съвкупност от отрицателни явления, т . е . неблагоприятните имуществени и неимуществени (морални) последици от реализиране на риска. Отразява разликата в имущественото състояние на субекта преди и след настъпване на случайното щетоносно събитие.

Или още отговорност пред трети лица (Third Party Liability) – договор за застраховане, при който всяко юридическо или физическо лице, имащо претенции към застрахования, който виновно е причинил на него или на негово имущество вреди, отправя претенциите си към застрахователното дружество. В много страни отговорността за причинени вреди на друго лице (наречено трето лице), са регламентирани от законодателството и подлежат по закон да бъдат възмездени и затова в тази връзка се наричат „Гражданска отговорност". И доколкото за такава отговорност има застрахователен интерес, то той може да се застрахова.

Стойността на застрахования обект по имущественото застраховане, приета при сключването на застрахователния договор. Тя е база за определянето на застрахователната сума, която служи за изчисляването на застрахователната премия. При различните имуществени застраховки Д.с. се образува по различен начин. Така например при застраховката на кораби Д.с. се образува от: стойността на плавателния съд (корпус, машини, дисбурсменти, специално оборудване и др.) плюс разноските за застраховката. При застраховката Карго - от стойността на стоката, разноските за застраховката, навлото и очакваните печалби (обичайно до определен процент). Ако застрахователната сума е равна на Д.с, застрахователното обезщетение е равно на причинените загуби от настъпването на застрахователния риск. В практиката се говори за застраховка на действителната стойност. Действителната стойност на дадено имущество се определя като от неговата възстановителна стойност се приспадне овехтяването. При имущественото застраховане застрахователната сума не съответства на действителната стойност (застрахователната стойност) на имуществото, тъй като тя ежегодно се изменя, респ. намалява. Това най-добре се вижда при застраховка „Каско" на МПС.

Най-популярната и c най-голямо разнообразие на комбинации застраховка. Застрахователната премия се изплаща до смъртта на застрахования или до навършване на определена възраст на детето. Застрахователната сума е платима при сбъдване на събитието, за което е сключена застраховката (встъпване в брак или учебно заведение). При смърт на застрахования родител (близък, роднина и др.) се преустановява плащането на премията и на детето се изплаща рента до настъпване на събитието, за което е сключена застраховката.

Изплащането на рентата не започва веднага, а след изтичането на определен срок, например 3, 5 и повече години. Тя е разновидност на доживотна пренумирандо рента.

Свързана е с живота на застрахования (пожизнена) и се изплаща докато той е жив. Д.п.р. се изплаща, за разлика от пренумирандо рента, която се изплаща в края на застрахователната година. При нея първото изплащане на рентата става в края на първата година от сключване на застраховката; второто изплащане става в края на втората година и т.н.

Изплаща се в началото на всяка застрахователна година, т.е. за първи път веднага щом се сключи застраховката. Всяка следваща година - на същата дата, докато лицето е живо - доживотно. От някои автори тя се характеризира като „веднага започваща рента".

Премията, която е предназначена покриване на риска за определен период от време. Тя отговаря на фактическото развитие на риска. Естествената премия, за даден период от време, е равна на рисковата премия. При различните видове застраховане тя е различна. Обикновено при застраховките, които са с продължителен срок, рисковата премия не остава еднаква през цялото времетраене на застраховката. Тя следва ежегодното изменение на риска. В този случай се приема че премията е естествена. Е.п. може да бъде нарастваща или намаляваща в зависимост от характера на риска. При животозастраховането, поради неговия продължителен срок, естествените премии са нарастващи.

Вид лично застраховане. По сключените застраховки „Живот", застрахователите изплащат договорените застрахователни суми при настъпване на събитията, които засягат съществуването на хората (смърт, загуба на трудоспособност, встъпване в брак, постъпване в университет и др.), а така също и при изтичане срока на застраховката. При опит да се изгради класификация на Ж. някои автори считат, че към този вид се наброяват над 100 застрахователни комбинации, като всяка една от тях заслужава самостоятелно разглеждане. Въпреки това те могат да бъдат обединени в няколко групи. Освен това всяка застраховка от дадена група, може да се комбинира с някои от друга група.

Нарушаване нормалното състояние на човешкия организъм поради болест, злополука и др. неблагоприятни случаи. 3. довежда
до нетрудоспособност и загуба на доход, т.е. до неблагоприятни икономически последици за лицето, което е заболяло. Генезисът на 3. не е от значение. Болестното състояние (заболяването) подлежи на обективно установяване от вещи лица - лекари. Важно е правилно да се определи наличието на 3. и неговата предполагаема продължителност.

Имуществена вреда, която се изразява в намаление на имуществото. 3. е в резултат на неблагоприятна производствена и финансова дейност през определен период от време. В счетоводния баланс 3. се показва в активната му част. За причинената 3., в резултат на виновни действия или бездействия, се търси имуществена отговорност - пълна, намалена, солидарна, които са в зависимост от характера на вредите. В застраховането това е загубата в парична сума в следствие настъпване на застрахован риск. Застрахователите поемат отговорност, както за преки, така и косвени щети.

Съвкупност от предмети и лица, по повод на които застрахователят е поел задължението при реализация на застрахователен случай да изплати застрахователно обезщетение или застрахователна сума. На пръв поглед З.с. е една статистическа съвкупност и се явява като предпоставка за пресмятане на обобщени показатели от застрахователната статистика; статистическо изучаване на промените, свързани с отделните признаци в З.с. и др. Видове З.с: затворена - първоначалният застрахован състав не се подновява с нов приток от застраховани единици; отворена - първоначалният застрахован състав се подновява. При почти всички отворени З.с. няма точно установен нов приток. Последният се колебае. Затова говорим за свободна З.с. При постоянен нов приток, който компенсира точно отлъчването, имаме стационарна З.с.

Икономическа категория. 3. като икономическа категория изразява определени икономически отношения. Те възникват по силата на сключен застрахователен договор между застрахователя и застрахования. Едно определение на 3. би изглеждало така: образуване, организиране, управление и разпределение на паричен фонд от специализирано застрахователно дружество, създаден от премии на физически и юридически лица, който е предназначен за възстановяване на случайни, но закономерно причинени вреди от стихийни бедствия и злополуки на някои от участниците или за подпомагането им. В застрахователното законодателство на много страни изобщо няма или има незадоволителни дефиниции. В различните теории за застраховането също се дават различни определения.

Форма на застраховане, при която причинените загуби се възстановяват в пълен размер. При З.в.с. застрахователното обезщетение е равно на цената на ново имущество от същия вид. При тази форма на застраховане не се прави приспадане за изхабяване на старото имущество. З.в.с. се въвежда през XVI в. от пожарните каси. По-голямо развитие, под натиска на индустриалците, получава след Първата световна война. Застраховането на стойността на ново се прилага най-често от застрахователната корпорация „Лойд'с". Като З.в.с. може да се разглежда и плащането в натура и услуга. В застрахователната практика се прилагат няколко начина на З.в.с. Характерно за тази форма на застраховане е, че при нея се увеличава субективния риск, който дава отражение и върху размера на тарифните ставки.

Най-често срещаната форма (система) на обезщетение. При нея застрахователното обезщетение е функция на щетата. Застрахователната сума е равна на действителната стойност на имуществото при сключване на застраховката. Когато застрахователната сума е по-голяма от стойността на имуществото, при настъпване на застрахователния случай, налице е надзастраховане. В практиката може да се получи двойно застраховане, ако един предмет бъде застрахован при две застрахователни дружества. Двойното застраховане се признава за действително, ако застрахованият не е имал намерение да се обогати. Ако двойното застраховане не е изрично забранено от закона, то трябва да се третира като надзастраховане. При личното застраховане не може да се говори за двойно застраховане. Едно лице може да сключи няколко застраховки „Живот” или „Злополука”.

Юридическо лице (държавно, кооперативно, смесено, сдружение и др.), което в рамките на едно самостоятелно и специално облигационно отношение, срещу предварително получена премия (вноска) е задължено да извърши плащане при настъпване на независещо от волята на страните събитие.

Институция, чрез която се вербуват нови застраховки и се инкасират застрахователните премии по вече сключени застраховки. З.а. са най-многобройната армия застрахователни посредници. З.а. не е търговски пътник, който получава поръчки. Неговата работа е много по-трудна от тази на търговските пътници; има строги правила на поведение. Всеки З.а. сам определя своя подход, както намери за добре. Понятието „агент" най-напред е използвано от едно хамбургско застрахователно дружество, основано през 1774 г.

Договор, който поражда права и задължения за страните, посочени в него по повод на сключена застраховка. Двустранно съглашение, по силата на което застрахователят се задължава при настъпване на застрахователен случай да изплати застрахователно обезщетение или застрахователна сума на застрахования, а застрахованият - да плати на застрахователя определена премия (вноска). От правна гледна точка З.д. е една алеаторна, двустранна, консесуална, формална и самостоятелна правна сделка за сключване на една доброволна застраховка. З.д. е източник за възникване на застрахователното правоотношение.

Застрахователната дейност трябва да се извършва в определени рамки и норми,т.е. необходимо е подходящо държано регулиране и контрол. Това става чрез създаване на правна база в областта на застраховането и на специален орган за надзор върху дейността на застрахователните дружества. Надзорният орган има пълномощия да предприема всякакви мерки при неспазване на правилата и порядъка от застрахователите. При допуснати слабости в работата може да се стигне до отнемане на лиценз - вж. Кодекс за застраховането.

Съвкупност от застрахователни и презастрахователни дружества, както и други организации и стопански субекти, които вземат участие в оказването на застрахователната услуга. З.п. може да се определи като съвкупност от икономически отношения по повод „покупко-продажбата” на застрахователни продукти.

От лат. Premium, което значи награда за общественополезна дейност. Има и други значения. В застраховането това е плащането на застрахования към застрахователя, по силата на сключен застрахователен договор. В практиката и в литературата се използва понятието „застрахователна вноска", което е неправилно. Застрахователната премия може да бъде разсрочена на застрахователни вноски (месечни, тримесечни и т.н.).

Стойността, за която застрахованият е оценил обекта за застраховане. Това е още действителната стойност на имуществото, което ще се застрахова. Определя се по съглашение между застрахователя и застрахования. З.с. не може да превишава действителната стойност на имуществото към момента на сключване на застрахователния договор. З.с. служи за база при изчисляване на застрахователната сума.

Обявена от застрахования, при сключване на застрахователния договор; сума, чрез която обезпечава своите икономически интереси при настъпване на застрахователния случай.

Съвкупността от тарифните ставки за конкретен вид застраховане. Дейността на застрахователното дружество при изграждането на научнообосновани З.т. е условие за успешна работа. Всички актюерски разчети, които се правят като основа за определяне на финансовите взаимоотношения между застраховател и застрахован, се конкретизират в З.т. Чрез З.т. се определя тарифната политика на застрахователното дружество.

Основно ядро на застрахователния пазар. Основни З.д., които се регламентират със Закона за застраховането (Кодекса за застраховането), са акционерни и взаимозастрахователни (кооперативни).

Плащане на застрахователя при настъпване на щети по имуществените застраховки. Покрива понесената от застрахования обект щета, вследствие настъпването на застрахователен случай. З.о. може да бъде равно на възстановителната или действителната стойност на унищоженото имущество или по-малко от нея. Това зависи от формата на застраховане (система на обезщетение). Изчисляването и изплащането на З.о. трябва да бъдат извършени във възможно най-кратки срокове. Изплащането на З.о. може да стане по начина, по който се извършва едно плащане: парично плащане, плащане в натура и плащане в услуга. Основание за плащане на З.о. служи заключението на експертната комисия и при вземане под внимание на обстоятелствата за настъпване на застрахователния случай. В застрахователната практика на много страни, изплащането на З.о. носи названието урегулиране на претенциите на застрахования. С изплащане на З.о. застрахователят придобива правата за водене на регресен иск към причинителя на вреди.

Потенциална възможна причина за засягане на застрахования обект и причиняване на материални и морални загуби. Застрахователното събитие е синоним на понятието опасност.

Застраховка, чрез която отговорността за причинени щети на трети лица се поема от застрахователя. Отговорността може да бъде ограничена за смърт на едно лице, за едно събитие, за имуществени щети, за разноските по лечението и за загубата на доход на трети лица. Включват се и процесуалните разноски за делата, заведени срещу застрахования. Може да бъде покрита и отговорността на членове на семейството на застрахования, каращи колата, а също и отговорността за вреди, причинени по вина на незастрахован и неплатежоспособен водач на друга кола.

Известна е още като застраховка „Терм фикс". При нея застрахователят се задължава да изплати на застрахования, ако е жив, или на неговите наследници, ако умре, застрахователната сума веднага след изтичане на срока на застраховката. Преди изтичане на срока застрахователна сума не се изплаща. По своето съдържание тази застраховка се покрива с лихвените операции. При нея няма неизвестен момент. Неизвестен момент се открива само при годишната застрахователна премия, която се плаща до смъртта на застрахования или най-късно до изтичане на срока, за който е сключена застраховката.

Вид жиботозастраховка, при която застрахователят се задължава да изплати застрахователната сума, за която е сключена застраховката, ако застрахованият преживее срока, за който е сключен застрахователния договор. Ако застрахованият умре преди изтичане на срока на застраховката, застрахователят се освобождава от задължението да изплати сумата. Или правото за получаването на застрахователната сума от застрахования се поражда само ако преживее годишния срок или ако достигне съответната годишна възраст.

Застраховка, при която изплащането на застрахователната сума се обуславя от смъртта на застрахованото лице. Тази застраховка може да бъде доживотна, когато изплащането на застрахователната сума се извършва независимо от всякакъв срок, когато и да настъпи смъртта. При З.с.с изплащането на застрахователната сума е сигурно - безусловно. Несигурен е само моментът на смъртта и изплащането на застрахователната сума. Това е селекторния (рисковия) елемент на тази застраховка.

Застраховка срещу повреда или унищожение на транспортни средства. Застраховката е комбинирана, тъй като обхваща „Каско" застраховките, застраховането „Гражданска отговорност" на водача на колата, застраховането на пътуващите в колата, застраховка на правна защита и застраховката на пътническия багаж. Почти всяко застрахователно дружество използва собствени комбинации, в които тези отговорности са повече или по-малко разширени или ограничени. Може да се приеме само делението на индивидуални застраховки и застраховки на предприятия (на частни и на държавни МПС). При „Каско" застраховане застраховката покрива материалните щети на самата кола и загубата на намиращите се в нея вещи, когато тя бъде открадната. Покрити са всички щети от аварии (сблъскване, падане, обръщане, експлозия в резервоара, късо съединение) и поради събития, които действат върху колата отвън при нейния престой с механична сила, като например пожар, експлозия, гръм, буря, градушка, земетресение, наводнение, порой, падащи предмети, грабеж, кражба, злоумишлено повреждане от трети лица, граждански размирици. Могат да бъдат включени разходите за влачене, поправка на място и докарването на горива след авария. Покриват се щети при карането на чужд автомобил, за който застрахованият отговаря. Не са покрити повреди на мотора, счупването на оси, спирачки, износването, война, ядрени рискове, повреди на невписана в полицата кола. Прилагат се франшизи. Почти навсякъде застраховката е доброволна.

Форма на застраховане, при която за загуби, по-малки от предварително определена част от застрахователната сума застрахователят заплаща действителния размер на загубата, а при по-големи загуби – максималния размер на застрахователната сума. Пропорционалното правило не се прилага, въпреки че застрахователната сума е по-малка от застрахователната стойност. З.с.п.р. се прилага при всички имуществени застраховки, при които вероятността за настъпване на пълни щети е малка, а също така и при застраховки на гражданска отговорност, при които щетата може да бъде извънредно голяма. З.с.п.р. може да намери приложение при застраховане на сградите и домашното имущество и при застраховка „Каско" на МПС. Приложение може да намери и при застраховане на катастрофичните рискове. Възможно е разширяване на приложението на тази форма на застраховане и при други имуществени застраховки.

Налице са тогава, когато единичното лице се замени с едно звено от лица или с една комплексна застрахована единица. При тези застраховки изплащането на застрахователната сума се свързва с живота или смъртта на отделните членове на звеното по начина, който се конкретизира в застрахователния договор. В застрахователната практика обикновено се предлагат застраховки за два живота или на две свързани лица. Застраховките за два живота могат да бъдат за рента или за застрахователна сума - застраховка в случай на преживяване и на рента. Рентата може да бъде: веднага започваща пренумерандо рента, отсрочена пренумерандо рента, срочна пренумерандо рента, вдовишка рента, сирашка рента. Неточно е наименованието „взаимни". Възможно е застраховката да бъде в полза само на едното лице от една двойка, след смъртта на което застрахователят не плаща нищо. При застраховката на вдовици се заплаща доживотна рента след смъртта на мъжа; при застраховката на зестра - застрахователната сума се изплаща при женитба на момичето; при застраховките на сираци и за стипендия - срочна рента. При застраховката на съдружници застрахователната сума е равна на капиталовото участие на съдружника. Голям брой от бившите взаимозастрахователни каси имат само пожизнени застраховки.

Настъпване, въпреки волята на човека - внезапно, кратковременно събитие (произшествие), причиняващо смърт или загуба на трудоспособност. Смъртта следствие на 3. Се счита, когато пострадалият умре на местопроизшествието или след определено време от злополуката. Причинените травми от 3. се считат внезапни, ако повреждането на организма на човека, възникне непосредствено (в кратко време) след злополуката. От гледна точка на застраховането под 3. се разбира, случайно, внезапно действаща сила отвън върху тялото на застрахования, въпреки неговата воля и желание и му причинява смърт или загуба на трудоспособност. Рискът 3. се покрива от едноименната застраховка. Последната е вид от личното застраховане. На застрахователния пазар се предлага твърде голямо разнообразие на застраховки „Злополука". Могат да се сключат индивидуални и групови застраховки.

Изплаща се при настъпване на инвалидност на лице, което е осигурено. Инвалидността може да е пълна или частична; Загубата на трудоспособността може да бъде завинаги или за продължителен период от време. Ако инвалидността е настъпила по време на работа или не по-късно от две години след нейното прекратяване, лицето може да получи И.п. За някои заболявания този срок не се прилага. Според степента на загубената трудоспособност инвалидите се разделят на три групи. И.п.поради трудова злополука се отпуска на осигурени, които са получили травматични увреждания през време и във връзка, или по повод на извършената от тях работа, или са получили увреждания на здравословното си състояние в резултат на работа при извънредни обстоятелства, или ненормални за дадената професия условия на работа, вследствие на което са загубили трудоспособността си до степен, обуславяща съответна група инвалидност. И.п. поради професионални заболявания се отпуска на осигурени, които са се инвалидизирали вследствие на въздействието на производствената вредност върху техния организъм. И.п. поради общо заболяване се отпуска на  осигурени, които вследствие на общо заболяване са загубили трудоспособността си по време на работа.

Икономическо отношение, което се създава при предаването на стойности в натура или пари от лица, стопански организации или държавата на други, за временно ползване, с условие за връщане и обикновено при плащане на лихва. Произлиза от лат. Creditum - заем, дълг. К. е предмет на кредитното застраховане, което се предлага от застрахователите на застрахователния пазар.

Риск, при който едната страна (кредитополучателят) няма да може да изпълни своето задължение към кредитната институция. К.р. се оценява в повечето случаи субективно. Той е функция на времето, оставащо до падежа и очакваната промяна в лихвения процент. Дилърите и големите участници на пазара преценяват риска чрез симулационни анализи или други технически средства, които - когато са правилно съставени и подбрани, могат да преценят потенциалната вероятност за настъпване на К.р.

Съвкупност от действия, имащи за цел да установят настъпването на застрахователния случай, стойността на вредите, размера на застрахователната сума и величината на застрахователното обезщетение. Към Л.щ. се включва и плащането, което извършва застрахователят.

Отрасъл на застраховането, при който обект на застраховане се явява имущественият интерес, свързан с живота, здравето и трудоспособността на човека. Подразделя се на животозастраховане, застраховка „Злополука" и Медицинско застраховане.

Понятие, използвано В застраховането, което най-често асоциира с неблагоприятен избор (Adverse selection), т.е. неправилна селекция при сключване на застраховката. М.р. се свързва със застрахователните измами. Например сключена медицинска застраховка от лице, което
скрива, че е болно или че често боледува. М.р. е налице и в случаите, когато застрахования на МПС не взема мерки за ограничаване на загубите при ПТП или при Възникнал пожар с МПС.

Цена на превоза на стоки по море или още възнаграждението, което печели корабособственикът от използването на своя плавателен съд за превозване на свои стоки и движимо имущество на други хора, без да са включени таксите за преминаване. Размерът на Н. (ф.) се установява с фрахтов договор на базата на фрахтови ставки.

Когато застрахователната сума е по-голяма от стойността на имуществото, при настъпване на застрахователния случай. Н.з. може да се получи и при подем на икономиката, при намаляването на цените на стоките, след като е сключен застрахователния договор, т.е. не по вина на застрахования. В такъв случай застрахованият ще получи обезщетение, което да бъде равно на действителната стойност на застрахования предмет. Н.з. се проявява като пълно застраховане, като застраховане на действителна стойност.

Свързва се с плащане, което няма конкретно физическо изражение, включено в отговорност на застрахователя. Към моралните вреди спадат болки, страдания, тормоз и др. Такива претенции към застрахователя се преценяват и измерват трудно.

Невъзможност на стопанска единица или нейно поделение да изплаща редовно и своевременно задълженията си, в резултат на сериозни и трайни финансови затруднения.

Чрезвичайно събитие, което е невъзможно да се предвиди и да се предотвратят неговите последствия. Към Н.с. спадат стачките, метежите, войната, стихийните бедствия. В практиката на застрахователите често се изменят форсмажорните обстоятелства. Ако в застрахователния договор има клауза за форсмажорни обстоятелства, които са изключени от отговорност или такива, които са включени, но възниква спор за тяхното изрично посочване в условията по дадената застраховка, спорът се решава от съда или арбитража.

Застрахователна полица, която включва застраховане на повтарящи се рискове в стопанството на застрахования в течение на определен период или за определен договор. При О.з.п. обикновено не се определя общ лимит на отговорност, а само лимит на отговорност за всяка пратка изпратени стоки или за товари, складирани на едно място и чакащи изпращане.

Разплащане на застрахователя при преждевременно разваляне на застрахователния договор. Това разваляне не е свързано с настъпване на застрахователния случай. С О.з. застрахователният договор се унищожава, застрахованият губи правото си по него и излиза от застрахования състав. При откупуването важи следният основен принцип: откупуващият застраховката си трябва да бъде справедливо удовлетворен. Откупът трябва да се дава само тогава и откупната сума да се определя само в такъв размер, че да не се увреди на останалите редовни застраховани, нито да се влоши финансовото състояние на застрахователното дружество. При откупуването на застраховките „Живот", е необходимо изясняването на няколко въпроса, а те са: при кои застрахователни комбинации може да се допусне откупуване; след колко изтекли години на поддържане на застраховката се допуска откупуването; какъв ще бъде размерът на откупа или откупната стойност на застраховката.

При нея плащането е отсрочено за определен период и е срочно (временно) след това за определени години (определен срок). Застраховката няма приложение в практиката.

Започва да тече след изтичането на определени години (напр. 5 години) и се изплаща през течение на определени години (напр. 10 години), след което спира или все едно е срочна (временна) рента.

Налице е когато застрахователната сума се изплаща само, ако смъртността на застрахования настъпи след изтичането на определен срок. При положение, че смъртта настъпи през отсрочения срок, застрахователна сума не се изплаща, т.е. застрахователната сума е равна на нула. Характерното за О.з.с.с. е, че има два неопределени момента: не се знае дали въобще ще бъде изплатена застрахователна сума, тъй като смъртността може да настъпи през време на срока, и не се знае кога застрахователната сума ще бъде изплатена, ако смъртността настъпи след отсрочения срок. Приема се, че в случая има „условно" изплащане на застрахователната сума. О.з.с.с. като самостоятелна застраховка почти не се практикува и това е съвсем нормално. Безсмислено е да се сключи застраховка в случай на смърт, която влиза в сила след изтичането на предварително фиксиран в застрахователния договор срок.

Презастраховането се явява ново застраховане на вече застрахован риск. Чрез него се защитава застрахователя , поел този риск в своя отговорност по-рано. П. се дифинира и като система от икономически отношения, които възникват в случаите, когато прекият застраховател, приел в своя отговорност рискове, прехвърля част от поетата  отговорност, при съгласуване условия, на друг застраховател, наречен презастраховател, с цел да създаде по възможност един балансиран застрахован портфейл. Презастраховането защитава застрахователя от загуби, които могат да му бъдат причинени от поетите рискове в отговорност, и които са свръх неговите финансови възможности. П. е налице тогава, когато част от опасностите (рисковете), за които прекия застраховател поема отговорност чрез сключен застрахователен договор, прехвърля на втори застраховател (презастраховател), който няма преки договорни отношения със застрахования. Най-краткото определение на презастраховането е дадено от Ал. Манес: „Презастраховането е застраховане на застрахователи".

Възможност да се понесе вреда или да се пропусне изгода (количествено измерима неувереност за получаване на съответни доходи или вреди). В застраховането понятието „риск" включва няколко отделни значения. Рискът може да се определи и като възможност или евентуалност за настъпване на определено събитие, което предизвиква вреди. Тъй като съществуват множество източници на опасности за хората и техните имущества, областите и проявленията на риска трудно могат да бъдат изчерпателно изброени и сведени до издържана от научно гледище групировка. Това е и причината за нееднозначно определение на понятието риск.

Спада към групата на т.нар. застраховки с безусловно плащане на застрахователната сума. При нея застрахователят се задължава да изплати застрахователната сума, ако застрахованият умре през време на срока на застраховката или ако преживее този срок. Тоест застраховката се състои от две застраховки - застраховка в случай на смърт и застраховка в случай на преживяване. При С.з.ж. застрахователната премия се изчислява не за всяка възраст, а за възрастови групи. Това нечувствително влияние към възрастта дава основание на някои автори да въведат т.нар. „Опростено смесено застраховане". Освен това чрез подходяща комбинация на застрахователната сума в случай на смърт и преживяване се стига до т.нар. „специална смесена застраховка", при която стойността на застраховката се влияе твърде слабо от възрастта, което е предпоставка застрахователната премия да се определи независимо от възрастта - еднаква за всички възрасти. С.з.с. е застраховка, която е най-предлаганата от застрахователните дружества на застрахователния пазар.

Времето, предвидено в застрахователния договор, през течение на което е валидна отговорнаодсттаа на застрахователя, т.е. неговите задължения да изплати на застрахования при настъпване на застрахователния случай застрахователното обезщетение или застрахователната сума. Началото и краят на застрахователния договор се определят в условията на застраховка. С.з.д. по принцип започва след изплащане на застрахователната премия. С.з.д. се прекратява след изтичане на времето, за което е сключен застрахователният договор, при неплатена поредна падежна вноска, при унищожаване на застрахования обект или смърт на застрахованото лице.

Тя е в сила само през определен застрахователен срок. Ако смъртта настъпи през този срок, застрахователят изплаща договорената застрахователна сума. Характерно за тази застраховка е, че с покачване на възрастта нейните стойности се покачват, а следователно нараства и размерът на застрахователната премия. За високите възрасти и дългите срокове стойността , а следователно и застрахователната премия се доближава до тази на доживотната застраховка в случай на смърт.

Внезапно възникваща локална екологическа ситуация, притежаваща вредоносно въздействие. С.б. съчетава три фактора: екстремно географско събитие (катастрофално); въздействие върху повърхността на земята (фактор поражение); невъзможност на населението и на всички обществени структури да се противопоставят на въздействието му (уязвимост). С.б. са едно от най-често срещащите се непреодолими сили, обхващащи определена територия (зона на стихийното бедствие). Възможностите за противодействие на С.б. са пряко свързани със стопанскозащитните мероприятия, които се провеждат за ограничаване на вредите или на тяхното намаляване при настъпването им (мерките на превенцията и репресията). По скоростта на разпространение стихийните бедствия се подразделят на мигновено разпространение (земетресението) и постепенни (урагани, наводнения, масови пожари). По момент на възникване С.б. могат да бъдат: неконтролируеми природни сили (ураган, земетресение, цунами и др.); биологически фактори (епидемии, епизооти); човешки и технически фактори (аварии, катастрофи в предприятията от топло-енергийния комплекс, металургически, химически, микробиологически предприятия и др.) Доказано е, че 4/5 от авариите и катастрофите при търговския флот се дължат на човешкия фактор. По възможностите за ограничаване стихийните бедствия са локални и нелокални. От гледна точка на застраховането стихийните бедствия са застраховаем риск. Но преплитането на природните и техническите С.б.налага риска да бъде задълбочено оценяван.

Физическо или юридическо лице, което търси застрахователна защита от застраховател.

Излагането на риск е резултат от действието или бездействието на човека.

Жизнено важен принцип в застраховането. Суброгацията позволява на едно лице да заеме мястото на друго и да предяви определени претенции вместо него. Прехвърляне към застрахователя правата на застрахования за търсене на регресен иск от виновното лице, причинило вреди, за които застрахователят е извършил плащане.

Отношение на застрахователната премия към застрахователната сума; бруто премията по даден вид застраховка, дадена в процент или промил от застрахователната сума. Тарифната ставка зависи от специфичните особености в развитието на риска по даден вид застраховане. Таблицата, съгласно която брутната премия за целия застрахован състав се разпределя върху определените застраховани единици, се нарича застрахователна тарифа. Съвкупността от технически приоми, математически изчисления и изграждането на застрахователните тарифи са известни под наименованието актюерски разчети. Последните се извършват от актюера на застрахователното дружество.

Се използва в случаите, когато застрахованият предмет е изложен на опасност, от която могат да бъдат причинени дребни загуби. У.ф. се изразява чрез клаузата „свободна от „X процента", което означава, че застрахователното дружество няма да изплати щета , която не надвишава размера на франшизата. Обикновено процентът се изчислява от застрахователнана сума. Ако щетата е по-голяма от франшизата, застрахователят изплаща цялото обезщетение. У.ф. влияе върху всяка една съставка на брутопремията.